Levchev Translations

International translations of the poems of Lyubomir Levchev


 
 

photo by Ivan Bregov

 

ABOVE THINGS by Lyubomir Levchev

 







НАД НЕЩАТА

Е, да продължим играта.

Долу всичко изтича.
Горе всичко отлита.
И ти,
навлизайки в салоните на светлината,
разглеждаш облачните състояния
и си мърмориш:
- Приличат на снежни човеци.
Бели великани ближат захарен памук.

- Чу ли, че човечеството застарявало?
Все по-дълго си живеели и снежните човеци.
Децата все по-бързо ставали големи.
Съзрявали във всяко отношение.
Разочаровали се.
Емигрирали в безвремието... И...
снежните човеци
все по-дълго ги чакали.
Ставали снежни джуджета,
болни от пролет,
с ослепели въглени,
с изкълвани моркови -
гърбави гноми, които метат
пъртина за глобалната модерност.

- Чакай, че това заприлича на автопортрет.

Никога не съм обичал
приказки за великани и джуджета,
за избягали дечица,
за откраднати пътеки
и глобалното затопляне.
Но, в края на краищата,
за да има какво да тече,
трябва нещо да се топи.
А за да има какво да отлита,
бъди над нещата.

Когато нямаше пари да ми купи кънки,
майка ми казваше:
- Бъди над нещата.
Я дай да си направим един снежен човек.
Или един човек от облаци...
- Добре, майко, добре.
Всичко това се случи.
Ето, аз съм човекът от облаци.
Но къде са тези нещастни неща?
Падат странни лъчи.
Самолетът се спуска за кацане.
Всичко тежи.
Всичко се стреми към земята.
Освен душата.

 

...back to top of page

...back to Home Page





...back to top of page

...back to Home Page



ABOVE THINGS

 

Well, let’s go on playing.

 

Down—everything flows past.

Up—everything flies off.

And you,

entering the halls of light,

are looking at the cloudy conditions

murmuring:

“They look like snowmen.                  

White giants licking candy floss.”

 

“Did you hear that mankind was getting on in years?

Snowmen too lived more and more.

Children grew up even faster.

They matured in all respects.

They got disappointed.

They emigrated into timelessness… And

the snowmen had to wait for them even longer.

They turned into snow dwarfs—

sick of spring,

with coals gone blind,

with pecked out carrots—

hunchbacked gnomes blazing

a way for the global modernness.”

 

“Wait, this looks like a self-portrait.”

 

I have never liked

tales of giants and dwarfs,

of children run away,

of stolen paths

and of the global warming.

But, after all,

in order to have something flowing,

something should be melting.

And to have things flying away,

one must be above things.

 

When my mom had no cash to buy me skates,

she would say:

“Be above things.

Come, let’s make a snowman.

Or a cloudman.”

 

“All right, mom, all right.

All that has happened.

Look, I am the cloudman.

But where are those unhappy things?”

 

Strange rays fall.

The airplane descends for landing.

Everything feels heavy.

Everything strives for the earth.

Except the soul.

 

 

Translated into English by Valentin Krustev & Donna Martell


...back to top of page

...back to Home Page